Шпакловката е един от най важните процеси от етапа на довършителни работи. Шпакловката е прахообразна или готова смес, която след нанасяне и изсъхване формира завършващ слой върху обработената повърхност.
Новите технологии направиха революция в смесите за шпакловане и доведоха до нови по-бързи, по-лесни и качествени методи на работа. Шпакловката се използва предимно във вътрешни, сухи и затворени помещения, които не са подложени на външни атмосферни влияния. Съвременните шпакловки предлагат: отворено работно време, изключителна пластичност и нанасяне с лекота. Приложението им е основно за нанасяне върху: бетон, газобетон, варопясъчни, вароциментови и гипсови мазилки, зидарии, гисокартонени и гипсфазерни плоскости, както и за покриване на фугите в сухото строителство.
Подготовка на основата е първия процес от шпакловката. Основата предвидена за шпакловане трябва да е суха,равна, здрава и без замърсявания от прах, мазни петна, постна боя и др. Порьозни и по-слаби повърхности се обработват с дълбокопроникващ или друг “запечатващ” грунд, а бетонови основи и сегменти се третират с “контактен” грунд.
Нанасянето става след смесването на прахообразния материал в подходящ по обем неръждаем съд, като се предвиди работното време на съответния материал. Задължително е спазването на пропорциите, записани на опаковката от производителя. Сместа се забърква с подходяща машина “бъркалка” и се оставя да узрее за около 5 мин. След изчакването се разбърква повторно до еднородна смес, като след второто бъркане сместа не подлежи на повече манипулации. При бъркане, в съда се добавя първо водата, а после материала, като той се изсипва постепено и равномерно, за да не стане на буци.
Различните шпакловки се нанасят по различна технология, но най общото е че се нанасят с неръждаема шпакла/маламашка с равни и точни движения и еднакво темпо, като се внимава да не изсъхнат определени участъци преди други. Според целта на шпакловката, тя може да бъде изравнителна или финишна. При изравнителната може да се нанесе по-дебел слой, като не се прехвърля максималния, указан от производителя. За по-дебели слоеве се шпаклова многократно в 2-3 ръце. За голяма дебелина на слоя се препоръчва шпакловката да се смени с гипсова мазилка. При финишната шпакловка слоя трябва да е максимално тънък.
Различните шпакловки се завършват по различен начин най-често с шкурене или циклене. Шкуренето се извършва с подходяща шкурка в зависимост от търсения ефект, като най-добре е това да стане машинно. Цикленето става, чрез намокряне на повърхноста с гъба и след изчакване да се изкара “гипсовото мляко”, после се разнася с шпакла тип “пеперуда” равномерно по повърхността.
Снимка на шпакловка. Равномерно нанасяне на шпакловка по стена.
Видове шпакловка:
Гипсова шпакловка със строителен гипс: гипсовата шпакловка със строителен гипс е най-разпространена, заради традициите си в миналото, но като технология е морално остаряла. Изключително краткото работно време и големите загуби на материал по време на шпакловането са огромните минуси на този тип шпакловка. Друг проблем е, че вече почти няма майстори, които работят по този метод и е много трудно да се намери подходящ работник. Плюсовете са, че тя търпи дебели слоеве, строителния гипс е евтин и ако е направена добре може да е с изключителна повърхност.
Шпакловка с гипсово лепило: по-принцип гипсовото лепило е предназначено за залепяне на гипсови плоскости, орнаменти и блокчета. Гипсовото лепило се използва успешно и за шпакловка. Сравнително евтино и с много твърд и труден за нараняване слой, лепилото е подходящ избор за слаби основи, стени и тавани с висока амортизация. Основният му минус е, че не може да бъде завършващ слой, тъй като не може да се шкури. Това предполага, че трябва да се направи допълнителна ръка с фина шпакловка и последващо шкурене.
Гипсова шпакловка: шпакловката със съвременни и модерни материали като Боро-шпакловка са най-разпространени. Модерните шпакловъчни смеси предоставят отворено работно време от около един час, което позволява забъркване на по-големи количества за по-големи площи. Високото качество, еластичност и пластичност правят шпаклованите площи много лесни за по-нататъшна обработка.
Фина шпакловка: фината шпакловка е предпоследния процес. Тя се изразява в обработката на повърхност с готови или полуготови фини и пастообразни шпакловъчни смеси. Най-известна и може би най-качествена е готовата пастообразна смес на Sheetrock USG. Тя е с калциева основа и добавени слюда и талк, които след шкурене добавят блясък и гланц към перфектно гладката стена. На пазара има и редица други материали от този вид, които с високото си качество са подходящи за вашия ремонт.
Шпакловка с теракол: шпакловката с теракол е наложителна при работа върху повърхности върху, които впоследствие ще бъдат залепени плочки или орнаменти. При шпакловката с теракол е желателно и вграждане на мрежа за по-добър ефект. Този вид обработка е много подходящ преди залепване на плочки при ремонт на баня, кухня и други такива помещения.
Шпакловка на гипсокартон: процеса на шпакловане на гипсокартон е един от най-сложните от всички видове шпакловка. Многото правила и технологични процеси са задължителни, за да бъдат избегнати пукнатини, деформации и други странични ефекти. По фугите на гипсокартона се влага стъклофазерна лента, а по вътрешните ъгли хартиена микрофорирана лента. На външните ъгли се монтират, чрез “такер”, алуминиеви ръбохранители с подходяща дебелина, която гарантира поемане на удари. По време на обработката на ръбохранителите задължително се влага гласфазерна лента по ръба на ъгъла. Ширината на фугите на първата ръка трябва да е минимум 20 см. Втората ръка се полага най-често с фина пастообразна смес, като ширината на фугите е нужно да е между 30 и 60 см. Шкуренето е желателно да е машинно, защото при ръчно шкурене остава много прах по гипсокартона, което е неблагоприятно за боядисването.
Шкурене: шкуренето е последния етап от процеса на шпакловката. Почти всеки вид шпакловка завършва с прецизно и старателно шкурене на повърхността. Пясъчната шкурка трябва да е поне №150, за да има хубав ефект върху вашата стена или таван. За шкурене на фина шпакловка се препоръчва шкурка поне №180, като е желателно да е № 200-220. Шкуренето може да се извърши на ръка, но тогава ефекта не е много благоприятен. За Вашия ремонт препоръчваме машинно шкурене с машина тип “жираф”, което е безпрахово и с перфектна гладкост. Така основата е идеално подготвена за последния етап – боядисването.
Снимка на безпрахово шкурене с ротационен шлайф.
